Информационен бюлетин на DANUBE FAB – юли 2016
Как еволюира управлението на въздушното движение в Европа? Наистина ли индустриалните партньорства са пътят напред? Регулацията на функционалните блокове въздушно пространство (ФБВП) все още ли е адекватна? Какво крие бъдещето? Разговаряхме със съпредседателите на Постоянния комитет за стратегии и планиране на DANUBE FAB, за да оценим състоянието и посоката на ФБВП.
DANUBE FAB е все по-гъвкаво партньорство. Ползите от него не се ограничават нито с неговите граници, нито с внедряването на Единното Европейско Небе (ЕЕН). Прочетете за нашия отговор на политическите кризи в Средния Изток в ролята ни на „Източна врата“ към Европа и нашата роля и принос към постигането на единно европейско въздушно пространство чрез сътрудничеството между отделните ФБВП.
Надяваме се, че с удоволствие ще прочетете този информационен бюлетин и Ви желаем приятно лято!
Въздушно пространство в Югоизточна Европа за свободно планиране на полетите през нощта (SEEN FRA)
Последователният подход, базиран на регионални инициативи, е жизненоважен за натрупване на опит за преодоляване на трудностите, с които се сблъскваме при преминаването към единно европейско въздушно пространство.
Инициираният в последно време проект за трансгранично въздушно пространство за свободно планиране на полетите (FRA) през нощта между Унгария, Румъния и България представлява такава стъпка. Свързването на въздушното пространство на два функционални блока въздушно пространство – FAB CE и DANUBE FAB до пролетта на 2017 година ще позволи на ползвателите на въздушното пространство пълната свобода да планират своите маршрути през комбинираното въздушно пространство на три държави през нощта, създавайки предпоставки за бъдещо разширяване.
Всички страни-членки на ЕС трябва до края на 2021 г. да внедрят въздушно пространство за свободно планиране на полетите (FRA) в своето въздушно пространство. Към момента, макар 66% от европейските контролни центрове за обслужване на въздушното движение (ACCs) да са внедрили FRA до определена степен, само 16% предоставят пълно 24-часово FRA и само 25% участват в трансгранични инициативи – двете предпоставки, за да могат ползвателите на въздушното пространство напълно свободно да планират своите маршрути и да увеличават ползите (Вж. Фигурата по-горе).
Настоящата статистика представя едно добро начало, но обещаното от редица партньорски обединения постигане на FRA в големи участъци от Европа, носи значителни предизвикателства, които не бива да бъдат подценявани. (Вж. таблицата по-горе). Разумно е да се преодолеят тези бариери чрез поредица от добре дефинирани и достижими цели, първоначално базирани върху регионалното сътрудничество, в противовес на прилагането на подхода на „големия взрив“.
Сътрудничеството между DANUBE FAB и Hungarocontrol (член на FAB CE) за разширяване на техните FRA проекти представлява конкретна стъпка в тази посока (Вж. Фигурата горе). Формирани са специални проектни екипи, създадена е Концепция за оперативни действия и е съгласуван проект на план за внедряване, а понастоящем се извършва тестване на система за управление на въздушното движение между трите доставчика на аеронавигационно обслужване (ДАНО) в рамките на подготовката за внедряване до пролетта на 2017 г.
Този проект ще доведе до икономии за ползвателите на въздушното пространство по отношение на прелетяно разстояние, необходимо време и консумирано гориво, като ще намали и неблагоприятното влияние върху околната среда.
В допълнение на тези преки ползи, наученото от тази тристранна интер-FAB инициатива и споделеният опит от FRA проектите на всеки ДАНО ще открият големи възможности за разширяване както на географския обхват, така и на оперативното време, тъй като ДАНО съвместно подобряват полетната ефективност за ползвателите на въздушното пространство.
DANUBE FAB: Източната врата към Европа
Ползите от един ФБВП не се ограничават само до внедряването на ЕЕН – структурите и контактите, изградени в резултат на това постоянно сътрудничество, могат да се справят с редица въпроси. DANUBE FAB представлява важна връзка между Изтока и Запада, която дава възможност за постигането на компромисни решения при управлението на последиците от критични за въздушното пространство събития, предизвикани от политическите кризи в Средния Изток.
Ивица от 5000 км с пълни или частични ограничения в района на Близкия и Средния Изток сериозно възпрепятстват глобалния въздушен трафик. За Източна Европа ограничаването на украинското въздушно пространство след началото на политическата криза, заедно със затварянето на сирийското и иракското въздушно пространство през април 2014 г., имат изключително неблагоприятно въздействие (Вж. Фигурата долу).
Основните маршрути на трафика в посока Изток-Запад сега преминават над Турция директно в DANUBE FAB като „източна врата“ към Европа, което води до средно увеличение на прелитанията с 15% в рамките на DANUBE FAB (Вж. фигурата по-горе), като някои сектори отчитат увеличение с 80%, сравнено със средното за Европа от 1.5%. Критичен участък в основната пресечна точка за движещия се в западно направление трафик е на границата между Турция и вследствие на това DANUBE FAB генерира 115,000 минути закъснение през 2015 г. Това представлява 1.5% от общите закъснения в европейското въздушно пространство за регион, в който обикновено няма закъснения.
Турското предложение да се раздели трафика на два отделни маршрута е замислено с цел да намали или елиминира закъсненията в региона. Маршрутите обаче не свършват при националните граници, така че реорганизирането на толкова натоварено трасе по-скоро ще създаде потенциални проблеми в сърцевината на DANUBE FAB, отколкото да реши проблема по същество. Необходим е координиран подход между ДАНО на Румъния, България и Турция, Управителя на мрежата за управление на въздушното движение (УВД) и Международната организация за гражданска авиация (ИКАО), за да се разпределят ползите и трудностите безопасно и справедливо между трите държави, същевременно осигурявайки капацитет на ползвателите на въздушното пространство.
Очаква се предложената реорганизация да преразпредели затрудненията между секторите на DANUBE FAB (Вж. таблицата по-горе). Настоящата структура на ФБВП улеснява координацията между ROMATSA и BULATSA, като позволява на двете страни да постигнат компромис под формата на временно споразумение, което осигурява адекватен капацитет в района на Черно море. Реорганизацията ще бъде наблюдавана и оценявана с помощта на механизмите на ФБВП при изпълнение на оперативните дейности през 2016 г., след което ще бъдат предложени подобрения за 2017 г.
Маршрутите, публикувани на 28 април 2016 г., до момента са генерирали 0 минути ATFM закъснения. Цялостната ефективност на реорганизацията на въздушното пространство ще бъде оценена чрез сравняване на стойностите на трафика за летния сезон на 2016 г. спрямо същия период на 2015 г.
С нарастващия трафик, произтичащ от развиващите се икономики и продължаващите политически кризи в района на Средния Изток, периодът 2015-16 г. показа, че мостът между Изтока и Запада е по-важен от всякога. DANUBE FAB има ключова роля като „Източната врата“ към Европа.
Преглед на насоките за развитие на ФБВП
Интервю със съпредседателите на Постоянния комитет на DANUBE FAB за стратегии и планиране
Адриан ФЛОРЕА
Съпредседател за ROMATSA
Оперативен ръководител на проект ATM 2015+ в ROMATSA
Веселин СТОЯНОВ
Съпредседател за ДП РВД
Директор на Дирекция“ Европейски програми, проекти и стратегии“ в ДП РВД
Изглежда, че доставчиците на аеронавигационно обслужване не са се променили много в годините. Защо е така? Променя ли се средата на управлението на въздушното движение и по какъв начин следва да отговорят ДАНО на тези промени?
Адриан Флореа: Управлението на въздушното движение винаги е било консервативна дейност и има сериозна причина за това. Ние работим със самолети, прелитащи хиляди мили за час и последното нещо, което трябва да пробваме е да експериментираме периодично. Причините да сме внимателни към промените са залегнали дълбоко в културата по безопасност. Създаденият модел осигурява суверенитет на националното въздушно пространство и предпазва една сложна, висококвалифицирана и критична за безопасността индустрия.
И все пак, нещата се променят и много европейски държави правят стъпки към по-ефективни модели. Чуваме за приватизация, нови технологии или конкуренция за увеличаване на ефективността, както и за установяване на нови партньорски взаимоотношения между ДАНО и доставчиците. Консолидирането на обслужването е друга тенденция и тук ние, в DANUBE FAB, намалихме броя на центровете за обслужване на въздушното движение, за да увеличим икономиите и производителността.
Вследствие на широкия консенсус, че УВД има нужда от модернизиране, все по-голям брой ДАНО работят за ново бъдеще по предоставяне на обслужване на един глобален пазар. Ползите от тези инвестиции може да се появят в близко бъдеще, възможно е ДАНО, които не отговорят бързо на тази тенденция да открият, че са изостанали твърде много.
Много хора представят индустриалното партньорство като по-ефективен инструмент за установяването на Единно Европейско Небе. Отминало ли е времето на ФБВП?
Веселин Стоянов: Партньорствата изглеждат като все по-привлекателна възможност за управление на риска, намаляване на разходите, споделяне на опит и увеличаване на влиянието. Заключението, че индустриалните партньорства са по-добър начин за постигане на промяна от ФБВП, обаче, е твърде опростено. Очаква се новите индустриални партньорства да донесат ползи, тъй като представляват гъвкави ангажименти за постигане на специфична цел, след получаване на положителни резултати от предварителните бизнес анализи и проучвания, това е стимулът.
ФБВП от друга страна представляват мощни и зрели инструменти, които могат да доведат до фундаментална промяна, но може да се каже, че още не е „дошъл техния ден“, тъй като стимулите за такава промяна просто не са били достатъчно силни. ФБВП представляват продължителни и пълноценни партньорства между съседи със зряло сътрудничество, често на сходен етап на развитие, постоянно обвързани със споразумения на държавно ниво между националните правителства. Тъй като УВД средата продължава да се развива в посока към реформи, политическата воля за по-доброто използване на ФБВП може би е съвсем актуална.
Много неща се случиха след първоначалния регламент от 2004 г. относно създаването на ФБВП, той още ли е приложим и актуален?
Адриан Флореа: Има много постижения, които може да бъдат изтъкнати като пряко следствие от регламента за ФБВП: трансграничните сектори на DANUBE FAB, съвместния учебен център на Denmark – Sweden FAB, академията за АНО Entry Point North и свързаният център за обслужване на въздушното движение NUAC, както и динамичната секторизация на UK/Ireland FAB са част от тях.
Докато тези инициативи са перспективни сами по себе си, първоначалният замисъл зад ФБВП е свързан със значителна дефрагментация на въздушното пространство. В тази връзка, редица ФБВП са критикувани за недостатъчната ефективност на въздушното пространство и действително има райони в мрежата, които ще спечелят от въвеждането на по-преки маршрути, за което се изисква координиран европейски подход.
Работи се и по други пътища за установяването на ЕЕН като подходът „отдолу-нагоре“, индустрията също има успешни инициативи за индустриално партньорство, както беше отбелязано на последните награди на Единно европейско небе. Този гъвкав подход се предлага също и в проекта на законодателния пакет ЕЕН 2+.
И макар фокусът да се променя, регламентите за ФБВП продължават да съществуват и да бъдат актуални. Вместо да бъдем обезкуражени от това, което изглежда размиване на ФБВП в полза на по-напредничавите инициативи, ние в DANUBE FAB преосмисляме интерпретацията на регламентите с цел предефиниране на цялостната стратегия, за да отговорим на предизвикателствата.
Как изглежда бъдещето за DANUBE FAB?
Веселин Стоянов: Трудно е да се намери фокусa, когато регламентът за ФБВП не предоставя добре дефинирани цели, които да бъдат постигнати. ФБВП са се разширили междувременно и обхващат повече инициативи, но не достига насоченост. Препрочитането на регламентите за ФБВП ни помага в DANUBE FAB да се концентрираме върху качеството, а не върху количествените показатели.
За DANUBE FAB във фокуса на деня са проекти, подпомогнати от географското положение, предоставящи осезаеми ползи на ползвателите на въздушното пространство, като последни примери за това са ролята ни на „източна врата“ на Европа и разширяването на трансгранични FRА.
Що се отнася до бъдещето, DANUBE FAB се стреми да увеличи откритостта и гъвкавостта на партньорството, съзнавайки кои инициативи следва да бъдат реализирани съвместно и кои индивидуално за поддържане на доверието между партньорите и осигуряване на взаимна изгода за двете страни. Определянето на проекти, нови за двата ДАНО, е много по-добър вариант от това да се опитваме да хармонизираме редица дълбоко вкоренени процеси във всеки един от ДАНО, които е трудно понякога да разделим.
Партньорства, които се отличават, са тези, които са смели и създават уникален път за следване. С увеличаващата се конкурентоспособност в областта на европейското управление на въздушното движение, надпреварата е в ход.
[2] Performance Review Report 2015, Performance Review Commission, June 2016